Ливърпул не успя да преодолее изоставането в първи мач, тъй като Аталанта сложи край на надеждите за Лига Европа

Ливърпул не съумя да си показа още едно удивително завръщане, когато имаха най-голяма потребност от това, защото успеха им с 1-0 над Аталанта в Бергамо не съумя да избави очакванията им за Лига Европа.

Ранната дузпа на Мохамед Салах разсъни очаквания, че всички мемоари преди мача от популярното 4-0 против Барселона в полуфинала на Шампионската лига през 2019 година ще бъдат повторени, само че продължаващите им битки пред вратата ги накараха да изоставен Общ резултат 3-1.

Първият сезон на Юрген Клоп приключи с проваляне във финала на това съревнование, а последният му също приключи с още отчаяние – единственият огромен трофей, който не е печелил през деветте си години на Анфийлд.

Излизаме от #UEL. pic.twitter.com/lwNWBkNnV3

— ФК Ливърпул (@LFC) 18 април 2024 година

Неговото по-голямо отчаяние ще бъде методът, по който неговият тим захвърли нещата преди седмица, с цел да направи вероятността за възобновяване, без силата на Анфийлд, както имаше преди пет години, по-отдалечена опция.

Клоп беше призовал своите играчи, както направи против Барселона, с цел да се „ провали по най-красивия метод “ и до момента в който част от играта им в началните 45 минути – водена от възраждащия се Трент Александър-Арнолд – беше блестяща, това донесе единствено един гол.

Сега Ливърпул има единствено шест мача във Висшата лига, изоставайки от Манчестър Сити с две точки, с цел да подсигурява, че обичаният им управител няма да си тръгне единствено с Купата на Карабао от сезон, който провокира четворка единствено преди месец.

От позитивна страна съществуването на Александър-Арнолд ще помогне на този фронт и е малко евентуално Аталанта да е претърпяла нещо сходно на това, което той направи, изключително през първото полувреме.

Може би не е изненадващо за тим, който влиза в финален късмет, Ливърпул потегли с бързи темпове, само че не беше толкоз интензивността на техния метод, а вихрушката, която генерираха с безконечното придвижване.

С Александър-Арнолд, който направи първия си старт от средата на -Февруари след травмата динамичността на тима се промени фрапантно, защото бранителят получи лиценз да роумира и да основава.

Въпреки това, това беше от по-ортодоксалния десен фланг от която той завоюва дузпата с центриране, което удари ръката на Матео Руджери, откакто Луис Диас се втурна отляво и проби вътре.

След неизбежната инспекция на VAR Салах се засилва, с цел да прати неверно вратаря Хуан Мусо метод – и в хубава част от симетрията в същата седма минута, в която Дивок Ориги провокира завръщането против Барса.

За страдание тук приликите свършиха, защото Мусо беше по-бдителен да задуши Диас, преди да успее да го реализира удар от един ход на Коуди Гакпо и пас.

Движението на играчите беше шеметно на моменти, защото плавната промяна на позициите постоянно караше Салах да играе по-дълбоко и по-централно с Александър-Арнолд и Анди Робъртсън и двамата се появяват в ролята на централен нападател – когато първият не диктуваше играта от дълбочина или когато вторият играеше като ляво крило.

Салах е много под най-хубавото от себе си след завръщането си след травма през февруари и той в никакъв случай не изглеждаше удобно, когато беше изведен чист от Гакпо, играейки основна роля в продължаването на въртележката, а неговият удар над Мусо в никакъв случай не изглеждаше като проблем за вратата.

Домакините имаха лишиха им положителни 25 минути, с цел да се оправят с водовъртежа, който заплашваше да ги погълне, само че Алексей Миранчук мазета единствения им удар за полувремето със засада, не позволявайки на Teun Koopmeiners.

Имаме трима от нашите полуфиналисти...